danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Oct 9, 2015, 12:07 AM

Под моста на дъгата...

  Poetry » Other
2.2K 0 2

Очи  необяснимо вярващи

във теб. Че ти си правилната личност. И лапи,  с топлина докосващи лицето  ти,  окастрено от драматичност. И лай, по-силен от будилник събужда те за нова среща. Делникът се претъркулва. Умората наред се блещи.... Прибирането сиво-черно отваря с грубости вратата. И той се стрелва без резерви.....  Облизвайки до локвичка ръката.... Бездумно умен, верен, силен, години учил ме на чувства. Животът му, със дар обилен откъм годините допуска старост, болести да блеят, да ми раздират сетивата. И сълзите безсилни сеят кълнове  на самотата.....   Отиде  да я търсиш нея.  Да минеш лаейки. Дъгата. И някога и аз,ако посмея. Ще те потърся. За отплата. Да ти благодаря , че ме научи  на сила, воля, топлина. Ти си оставаш мойто куче. И ще се видим .... След това....       ( На 15-годишния ми ротвайлер, който ме чака под моста на дъгата)  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Ниела, очите ми се напълниха със сълзи, просто ми е невъзможно да остана равнодушна! Знам какво е да получаваш любовта на куче, което те гледа с две влажни и изпълнени с възторг очи! Най-искрен поздрав от мен!
  • danisab (Ниела Вон)
    danisab (Ниела Вон)
    Има и други, аз съм чела
    На годините на които съм мисля, че топли чувства откъм непреходност може да има само у куче. При хората бързо се получава едно ветровито издухване.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0