danisab (Ниела Вон)
214 312
9.10.2015 г., 0:07 ч.

Под моста на дъгата... 

  Поезия » Друга
1310 0 2

Очи  необяснимо вярващи

във теб. Че ти си правилната личност.
И лапи,  с топлина докосващи
лицето  ти,  окастрено от драматичност.
И лай, по-силен от будилник
събужда те за нова среща.
Делникът се претъркулва.
Умората наред се блещи....
Прибирането сиво-черно
отваря с грубости вратата.
И той се стрелва без резерви..... 
Облизвайки до локвичка ръката....
Бездумно умен, верен, силен,
години учил ме на чувства.
Животът му, със дар обилен
откъм годините допуска
старост, болести да блеят,
да ми раздират сетивата.
И сълзите безсилни сеят
кълнове  на самотата.....
 
Отиде  да я търсиш нея. 
Да минеш лаейки. Дъгата.
И някога и аз,ако посмея.
Ще те потърся. За отплата.
Да ти благодаря , че ме научи 
на сила, воля, топлина.
Ти си оставаш мойто куче.
И ще се видим .... След това....
 
 
 
( На 15-годишния ми ротвайлер, който ме чака под моста на дъгата)
 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ниела, очите ми се напълниха със сълзи, просто ми е невъзможно да остана равнодушна! Знам какво е да получаваш любовта на куче, което те гледа с две влажни и изпълнени с възторг очи! Най-искрен поздрав от мен!
  • Има и други, аз съм чела
    На годините на които съм мисля, че топли чувства откъм непреходност може да има само у куче. При хората бързо се получава едно ветровито издухване.
Предложения
: ??:??