Под моста на дъгата...
Очи необяснимо вярващи
във теб. Че ти си правилната личност. И лапи, с топлина докосващи лицето ти, окастрено от драматичност. И лай, по-силен от будилник събужда те за нова среща. Делникът се претъркулва. Умората наред се блещи.... Прибирането сиво-черно отваря с грубости вратата. И той се стрелва без резерви..... Облизвайки до локвичка ръката.... Бездумно умен, верен, силен, години учил ме на чувства. Животът му, със дар обилен откъм годините допуска старост, болести да блеят, да ми раздират сетивата. И сълзите безсилни сеят кълнове на самотата..... Отиде да я търсиш нея. Да минеш лаейки. Дъгата. И някога и аз,ако посмея. Ще те потърся. За отплата. Да ти благодаря , че ме научи на сила, воля, топлина. Ти си оставаш мойто куче. И ще се видим .... След това.... ( На 15-годишния ми ротвайлер, който ме чака под моста на дъгата)Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
