Под очилата никой не разбра

9 jul 2019, 9:13

Poesía » Filosófica

541 4 4

Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи
мятаха по ореола му
няма как да забележат,
че топлината е болка.
Не се съмнявай и в самотата му.
Високото му прилича,
но нито птици, ни вятър
поглеждат в очите му.
Затвори прозорците
и на стената
няма да има нелепа сянка.
Дано Онзи съветник
признае
вината си
пред последния залез.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RainaVakova

2019-07-09T17:49:59+03:00

Наде, смела си ти и ти личи!
Пепи, хубава усмивка, благодаря ти!
Ники, радвам се, че хареса!
И хубава вечер, приятели!
Niki_art (Николай Василев)

2019-07-09T13:29:16+03:00

Чудесен стих Райне!
С толкова образи и философски нотки на слънчеви имбрини!
Харесах много!
Под очилата, никой няма да разбере, освен притежател и приемник!
palenka (П Антонова)

2019-07-09T12:23:21+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2019-07-09T12:16:39+03:00

Вдишвам, задържам...И скачам, в дълбокото, отвъд шамандурите...