Под очилата никой не разбра
Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи
мятаха по ореола му
няма как да забележат,
че топлината е болка.
Не се съмнявай и в самотата му.
Високото му прилича,
но нито птици, ни вятър
поглеждат в очите му.
Затвори прозорците
и на стената
няма да има нелепа сянка.
Дано Онзи съветник
признае
вината си
пред последния залез.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
