Под онова голо небе...

beti (Бехрин)
421 4584

20 mar 2011, 12:39

Poesía

559 0 5

... все още е утро

и едва с пролетта се пробужда

разсъблича одежди безшумно

и шепти че отново съм нужна…

в нежен порив преливат постели

закачливо отмятат завивки

и безпръстно докосват плътта ми

да рисуват в страните усмивки

и Луната проблясва все в бяло

и през клоните тихо наднича

и разказва за песни поспрели

във съня на безумно момиче...

ей така недоспала затихва

по ръцете ми влюбено тлее

и преди да докосне косите ми

все за нещо на прага копнее…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.