>>>
... все още е утро
и едва с пролетта се пробужда
разсъблича одежди безшумно
и шепти че отново съм нужна…
в нежен порив преливат постели
закачливо отмятат завивки
и безпръстно докосват плътта ми
да рисуват в страните усмивки
и Луната проблясва все в бяло
и през клоните тихо наднича
и разказва за песни поспрели
във съня на безумно момиче...
ей така недоспала затихва
по ръцете ми влюбено тлее
и преди да докосне косите ми
все за нещо на прага копнее…
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
