Mar 20, 2011, 12:39 PM
Под онова голо небе...
... все още е утро
и едва с пролетта се пробужда
разсъблича одежди безшумно
и шепти че отново съм нужна…
в нежен порив преливат постели
закачливо отмятат завивки
и безпръстно докосват плътта ми
да рисуват в страните усмивки
и Луната проблясва все в бяло
и през клоните тихо наднича
и разказва за песни поспрели
във съня на безумно момиче...
ей така недоспала затихва
по ръцете ми влюбено тлее
и преди да докосне косите ми
все за нещо на прага копнее…
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всяка пролет ражда копнежи и събужда заспалото. Сезонът на мечтите и промените, когато ти се иска само да се усмихваш.
Красива е поезията ти, много красива. -
Чудно е, Бети!
-
Благодаря!
-
красиво е при теб, beti.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря Ви!