20.03.2011 г., 12:39 ч.
Под онова голо небе...
... все още е утро
и едва с пролетта се пробужда
разсъблича одежди безшумно
и шепти че отново съм нужна…
в нежен порив преливат постели
закачливо отмятат завивки
и безпръстно докосват плътта ми
да рисуват в страните усмивки
и Луната проблясва все в бяло
и през клоните тихо наднича
и разказва за песни поспрели
във съня на безумно момиче...
ей така недоспала затихва
по ръцете ми влюбено тлее
и преди да докосне косите ми
все за нещо на прага копнее…
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Всяка пролет ражда копнежи и събужда заспалото. Сезонът на мечтите и промените, когато ти се иска само да се усмихваш.
Красива е поезията ти, много красива. -
Чудно е, Бети!
-
Благодаря!
-
красиво е при теб, beti.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря Ви!