Под онова голо небе...
>>>
... все още е утро
и едва с пролетта се пробужда
разсъблича одежди безшумно
и шепти че отново съм нужна…
в нежен порив преливат постели
закачливо отмятат завивки
и безпръстно докосват плътта ми
да рисуват в страните усмивки
и Луната проблясва все в бяло
и през клоните тихо наднича
и разказва за песни поспрели
във съня на безумно момиче...
ей така недоспала затихва
по ръцете ми влюбено тлее
и преди да докосне косите ми
все за нещо на прага копнее…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
