25 oct 2009, 6:03

Под онова небе... 

  Poesía
600 0 9

                                                                                                                

 

... за първи път

открих ръцете ти

 

на отминаващите мигове

простих съня…

 

и не престанах

да те търся в утрото

 

и да рисувам залези

прелели

             от тъга...

 

...

а песенно

пригласяха

щурците...

 

бродираха припряно

в тъмното звезди

 

и се зарекох

никога да не откриеш

 

отново

по очите ми...

 

сълзи…

 

защото…

 

... в онова небе

преборих тишината

 

сега нотирам я

и в думи те зова

 

а там по мачтите 

с попътен

вятър…

 

покълва есенно

в очите ти...

 

денят...

 

                                                                                     ... Poem... 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??