Под онова небе...
... за първи път
открих ръцете ти
на отминаващите мигове
простих съня…
и не престанах
да те търся в утрото
и да рисувам залези
прелели
от тъга...
...
а песенно
пригласяха
щурците...
бродираха припряно
в тъмното звезди
и се зарекох
никога да не откриеш
отново
по очите ми...
сълзи…
…
защото…
... в онова небе
преборих тишината
сега нотирам я
и в думи те зова
а там по мачтите
с попътен
вятър…
покълва есенно
в очите ти...
денят...
... Poem...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
