16 nov 2011, 11:49

Под палмата на любовта

888 0 11

 

Градът заспива - дух и тяло

(и смогът в гърлото му хърка),

за сънища е закопнял,

със страсти огнени накъркан.

 

И крачим – романтици двама,

изгубили  се от света -

ти си една страхотна дама,

а аз - танцьор върху мига.

 

Нощта ни спусна малка лодка

с вълните на едно  море -

душите ни са на разходка

край фантастични брегове.

 

Живот за двама да измислим

на остров - с риф от две тела,

и нищо няма да ни липсва

под палмата на любовта...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...