Под палмата на любовта
Градът заспива - дух и тяло
(и смогът в гърлото му хърка),
за сънища е закопнял,
със страсти огнени накъркан.
И крачим – романтици двама,
изгубили се от света -
ти си една страхотна дама,
а аз - танцьор върху мига.
Нощта ни спусна малка лодка
с вълните на едно море -
душите ни са на разходка
край фантастични брегове.
Живот за двама да измислим
на остров - с риф от две тела,
и нищо няма да ни липсва
под палмата на любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
