Градът заспива - дух и тяло
(и смогът в гърлото му хърка),
за сънища е закопнял,
със страсти огнени накъркан.
И крачим – романтици двама,
изгубили се от света -
ти си една страхотна дама,
а аз - танцьор върху мига.
Нощта ни спусна малка лодка
с вълните на едно море -
душите ни са на разходка
край фантастични брегове.
Живот за двама да измислим
на остров - с риф от две тела,
и нищо няма да ни липсва
под палмата на любовта...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
