Nov 16, 2011, 11:49 AM

Под палмата на любовта

  Poetry » Love
887 0 11

 

Градът заспива - дух и тяло

(и смогът в гърлото му хърка),

за сънища е закопнял,

със страсти огнени накъркан.

 

И крачим – романтици двама,

изгубили  се от света -

ти си една страхотна дама,

а аз - танцьор върху мига.

 

Нощта ни спусна малка лодка

с вълните на едно  море -

душите ни са на разходка

край фантастични брегове.

 

Живот за двама да измислим

на остров - с риф от две тела,

и нищо няма да ни липсва

под палмата на любовта...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...