14 nov 2008, 17:00

Под покривите на Монмартр

727 0 11
Мон амур, тази Коледа е виолетова.
("Силвупле, две еспресо, гарсон!")
Да се стоплим за малко с кафето,
във бистрото, обляно в неон.

Няма нищо по-хубаво (знаеш го!)
от очите ти, пълни със смях,
а Ноел си е само едно оправдание
за поредната порция грях.

Не очаквах да шепнеш:
"Обичам те, малката!",
из района на Шан-з-Елизе.
Две пакетчета захар? Сметанка?
(Нямат стопляне тези ръце!)

Има толкова още за гледане.
Ти се смееш: "Студен е Булон!".
Да се върнем в хотела?
(хм, какво предложение?!)
Всъщност...:
"Сметката, моля, гарсон!
"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...