14 нояб. 2008 г., 17:00

Под покривите на Монмартр

724 0 11
Мон амур, тази Коледа е виолетова.
("Силвупле, две еспресо, гарсон!")
Да се стоплим за малко с кафето,
във бистрото, обляно в неон.

Няма нищо по-хубаво (знаеш го!)
от очите ти, пълни със смях,
а Ноел си е само едно оправдание
за поредната порция грях.

Не очаквах да шепнеш:
"Обичам те, малката!",
из района на Шан-з-Елизе.
Две пакетчета захар? Сметанка?
(Нямат стопляне тези ръце!)

Има толкова още за гледане.
Ти се смееш: "Студен е Булон!".
Да се върнем в хотела?
(хм, какво предложение?!)
Всъщност...:
"Сметката, моля, гарсон!
"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....