14.11.2008 г., 17:00

Под покривите на Монмартр

723 0 11
Мон амур, тази Коледа е виолетова.
("Силвупле, две еспресо, гарсон!")
Да се стоплим за малко с кафето,
във бистрото, обляно в неон.

Няма нищо по-хубаво (знаеш го!)
от очите ти, пълни със смях,
а Ноел си е само едно оправдание
за поредната порция грях.

Не очаквах да шепнеш:
"Обичам те, малката!",
из района на Шан-з-Елизе.
Две пакетчета захар? Сметанка?
(Нямат стопляне тези ръце!)

Има толкова още за гледане.
Ти се смееш: "Студен е Булон!".
Да се върнем в хотела?
(хм, какво предложение?!)
Всъщност...:
"Сметката, моля, гарсон!
"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...