22 abr 2018, 0:32

Под повърхността

  Poesía » Otra
729 2 3

Под повърхността на привидното спокойствие

се крият чувства – който искат да взривят тишината

със своите истини... дремят като неизригнал вулкан

и рано или късно ще излязат на повърхността

за да разкажат за себе си... И ето времето

тъй неусетно минава – като пясъчен часовник

се отронват лъжи, доверие, приятелства...

Но когато го обърнем и променим мисленето си

той все така отронва златни песъчинки...

но вече те са обвити от сиянието на любов,

вяра и надежда в доброто и дни изпълнени с щастие!

И тогава времето ще бъде реално – ще се докоснем

и до най смелите си мечти! Защото всеки човек е роден

да живее достойно! Във мир, разбирателство и любов...

И тогава вселената ще се усмихне, ще ни помилва

с благослов!И напук  на тежкото време –

в душата ще заблести онази чиста и неопетнена

божествена частица – която ни води към Рая!

 

Катя Джамова

20.04.2018г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Влади, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
    С пожелание за една вълшебна творческа вечер!
  • Младене , благодаря ти за хубавите думи!Бъди благословен!
  • Възвишена поезия, която изпълва душата с мир и светлина и пречи на дребнавото еужедневие да я погуби. Харесах стиха ти, Катя и го поставих в Любими!

    П.П. Бях написал коментара си още снощи, но ограничението до - 5 коментара на ден, не ми позволи да го публикувам.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...