22.04.2018 г., 0:32

Под повърхността

718 2 3

Под повърхността на привидното спокойствие

се крият чувства – който искат да взривят тишината

със своите истини... дремят като неизригнал вулкан

и рано или късно ще излязат на повърхността

за да разкажат за себе си... И ето времето

тъй неусетно минава – като пясъчен часовник

се отронват лъжи, доверие, приятелства...

Но когато го обърнем и променим мисленето си

той все така отронва златни песъчинки...

но вече те са обвити от сиянието на любов,

вяра и надежда в доброто и дни изпълнени с щастие!

И тогава времето ще бъде реално – ще се докоснем

и до най смелите си мечти! Защото всеки човек е роден

да живее достойно! Във мир, разбирателство и любов...

И тогава вселената ще се усмихне, ще ни помилва

с благослов!И напук  на тежкото време –

в душата ще заблести онази чиста и неопетнена

божествена частица – която ни води към Рая!

 

Катя Джамова

20.04.2018г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
    С пожелание за една вълшебна творческа вечер!
  • Младене , благодаря ти за хубавите думи!Бъди благословен!
  • Възвишена поезия, която изпълва душата с мир и светлина и пречи на дребнавото еужедневие да я погуби. Харесах стиха ти, Катя и го поставих в Любими!

    П.П. Бях написал коментара си още снощи, но ограничението до - 5 коментара на ден, не ми позволи да го публикувам.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...