3 feb 2022, 16:36

Под преспите

  Poesía
406 0 1

В нощта танцуват своя танц,

безброй снежинки-пеперуди.

Застлали под сребрист воал

милион кристални изумруди.

 

Под тази светеща завивка

Земята тръпне с нежен пулс.

Лесът във белота прелива

проскърцва тежко горски бук.

 

И няма глас и няма звук,

като във приказна картина,

светът застинал е и спи

под струпана от сняг пъртина.

 

Политат плахите мечти

събудени в капчука строен

и срещат светлите си дни

от пак разпукналата пролет.

 

От топлината на дланта,

от дъх през устните пропуснат

кокичето, кален боец,

стрела към светлината пусна.

 

Надига тънкото си стъбълце

под старият прогнил шубрак,

стаена свежест под крилце,

белее с гугла на юнак

 

Но още трупа, с дни вали,

далеч са бляновете волни.

Под преспите дълбоко спи,

светът на земните неволи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...