В нощта танцуват своя танц,

безброй снежинки-пеперуди.

Застлали под сребрист воал

милион кристални изумруди.

Под тази светеща завивка

Земята тръпне с нежен пулс.

Лесът във белота прелива

проскърцва тежко горски бук.

И няма глас и няма звук,

като във приказна картина,

светът застинал е и спи

под струпана от сняг пъртина.

Политат плахите мечти

събудени в капчука строен

и срещат светлите си дни

от пак разпукналата пролет.

От топлината на дланта,

от дъх през устните пропуснат

кокичето, кален боец,

стрела към светлината пусна.

Надига тънкото си стъбълце

под старият прогнил шубрак,

стаена свежест под крилце,

белее с гугла на юнак

Но още трупа, с дни вали,

далеч са бляновете волни.

Под преспите дълбоко спи,

светът на земните неволи.