11 nov 2010, 14:24

Под пушека на стария комин 

  Poesía » De amor
1593 1 43

В пространствата, които ни делиха,

в галактики от ледени сърца,

туптяха нашите. И се смилиха

божествените, строгите лица.


Иконите във храма оживяха,

камбаните запяха благослов.

Дъгата се превърна в наша стряха

и свихме там гнездото си с любов.


Сега люлея в люлката небесна

гласа на неродения си син.

Надеждата за рожба се обеси

под пушека на стария комин.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??