Под пушека на стария комин
В пространствата, които ни делиха,
в галактики от ледени сърца,
туптяха нашите. И се смилиха
божествените, строгите лица.
Иконите във храма оживяха,
камбаните запяха благослов.
Дъгата се превърна в наша стряха
и свихме там гнездото си с любов.
Сега люлея в люлката небесна
гласа на неродения си син.
Надеждата за рожба се обеси
под пушека на стария комин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
