11 нояб. 2010 г., 14:24

Под пушека на стария комин 

  Поэзия » Любовная
1592 1 43

В пространствата, които ни делиха,

в галактики от ледени сърца,

туптяха нашите. И се смилиха

божествените, строгите лица.


Иконите във храма оживяха,

камбаните запяха благослов.

Дъгата се превърна в наша стряха

и свихме там гнездото си с любов.


Сега люлея в люлката небесна

гласа на неродения си син.

Надеждата за рожба се обеси

под пушека на стария комин.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??