Nov 11, 2010, 2:24 PM

Под пушека на стария комин 

  Poetry » Love
1371 1 43

В пространствата, които ни делиха,

в галактики от ледени сърца,

туптяха нашите. И се смилиха

божествените, строгите лица.


Иконите във храма оживяха,

камбаните запяха благослов.

Дъгата се превърна в наша стряха

и свихме там гнездото си с любов.


Сега люлея в люлката небесна

гласа на неродения си син.

Надеждата за рожба се обеси

под пушека на стария комин.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??