15 nov 2021, 13:19

Под шапката на минало и бъдеще

1.6K 12 27

 

Под шапката на общото ни минало

един ли, сто ли, станаха герои.

Без натиск, без дори да са го искали

предадени от чужди и от свои.

 

Под шапката на общото ни минало

един ли, сто ли, станаха предатели.

Историйо, освен че регистрираш ги

ти още продължаваш да ги раждаш.

 

Под шапката на общото ни минало

прежùвя стадото на равнодушните.

Лъч светлина.И ще просветнат истини.

Ала дали това ще спре разрухата?

 

Под шапката на общо настояще

броят се лудите и мъдрите на пръсти.

Един ли, сто ли, дето още вярват,

че би могло доброто да възкръсне.

 

Под шапката на общото ни бъдеще

претъпкано е с градоносни облаци.

Дано успеят лудите и мъдрите

със общи сили мрака да прогонят.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички прочели и коментирали. Бъдете здрави момичета и момчета.
    Мине, не може да се коментира всичко просто времето не стига, но ако съм развълнувала някого аз съм доволна. Пък и темата си я биваше.
  • Честото, Доче, изглежда тук се коментират само първо и второ място, а на тези с другите места никой не обръща внимание, но аз се насладих на твоя стих и ти пожелавам, нови успехи!
  • Обичам такива съвършени стихове, които сякаш пеят и без ноти и говорят, говорят истински и разбираемо!...Адмирации, Доче, пожелавам ти успех!
  • Успех и от мен! Доброто да победи!
  • Благодаря за позицията ти! Доброто трудно си пробива, но да са живи лудите, както казва Вазов.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....