15.11.2021 г., 13:19

Под шапката на минало и бъдеще

1.5K 12 27

 

Под шапката на общото ни минало

един ли, сто ли, станаха герои.

Без натиск, без дори да са го искали

предадени от чужди и от свои.

 

Под шапката на общото ни минало

един ли, сто ли, станаха предатели.

Историйо, освен че регистрираш ги

ти още продължаваш да ги раждаш.

 

Под шапката на общото ни минало

прежùвя стадото на равнодушните.

Лъч светлина.И ще просветнат истини.

Ала дали това ще спре разрухата?

 

Под шапката на общо настояще

броят се лудите и мъдрите на пръсти.

Един ли, сто ли, дето още вярват,

че би могло доброто да възкръсне.

 

Под шапката на общото ни бъдеще

претъпкано е с градоносни облаци.

Дано успеят лудите и мъдрите

със общи сили мрака да прогонят.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички прочели и коментирали. Бъдете здрави момичета и момчета.
    Мине, не може да се коментира всичко просто времето не стига, но ако съм развълнувала някого аз съм доволна. Пък и темата си я биваше.
  • Честото, Доче, изглежда тук се коментират само първо и второ място, а на тези с другите места никой не обръща внимание, но аз се насладих на твоя стих и ти пожелавам, нови успехи!
  • Обичам такива съвършени стихове, които сякаш пеят и без ноти и говорят, говорят истински и разбираемо!...Адмирации, Доче, пожелавам ти успех!
  • Успех и от мен! Доброто да победи!
  • Благодаря за позицията ти! Доброто трудно си пробива, но да са живи лудите, както казва Вазов.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....