15 нояб. 2021 г., 13:19

Под шапката на минало и бъдеще

1.6K 12 27

 

Под шапката на общото ни минало

един ли, сто ли, станаха герои.

Без натиск, без дори да са го искали

предадени от чужди и от свои.

 

Под шапката на общото ни минало

един ли, сто ли, станаха предатели.

Историйо, освен че регистрираш ги

ти още продължаваш да ги раждаш.

 

Под шапката на общото ни минало

прежùвя стадото на равнодушните.

Лъч светлина.И ще просветнат истини.

Ала дали това ще спре разрухата?

 

Под шапката на общо настояще

броят се лудите и мъдрите на пръсти.

Един ли, сто ли, дето още вярват,

че би могло доброто да възкръсне.

 

Под шапката на общото ни бъдеще

претъпкано е с градоносни облаци.

Дано успеят лудите и мъдрите

със общи сили мрака да прогонят.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички прочели и коментирали. Бъдете здрави момичета и момчета.
    Мине, не може да се коментира всичко просто времето не стига, но ако съм развълнувала някого аз съм доволна. Пък и темата си я биваше.
  • Честото, Доче, изглежда тук се коментират само първо и второ място, а на тези с другите места никой не обръща внимание, но аз се насладих на твоя стих и ти пожелавам, нови успехи!
  • Обичам такива съвършени стихове, които сякаш пеят и без ноти и говорят, говорят истински и разбираемо!...Адмирации, Доче, пожелавам ти успех!
  • Успех и от мен! Доброто да победи!
  • Благодаря за позицията ти! Доброто трудно си пробива, но да са живи лудите, както казва Вазов.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...