Под спящото копринено дърво
ПОД СПЯЩОТО КОПРИНЕНО ДЪРВО
Дъгата кротко в две реки нагазва
и пеперудите намират дом.
Пленила изгрев на зелена пазва,
трева превзема хълма мълчешком.
Дръвчето розов цвят е разпиляло
в поляни сред килим от нежен хвощ.
Не зная цяла нощ ли е валяло -
да предизвика юнския разкош.
По клоните гнездят щастливи птици,
пчелите сбират сок и аромат.
А ние сме бездомни лунатици,
потънали сред лавандулов зрак.
Изпратя ли те по дъха на лятото,
ще чакам да се върнеш някой ден.
Как да простя на всички бавни влакове,
които те отнемаха от мен?
Очакването ми не е амбиция,
дали си струва – мога да реша.
В мен Господ Бог засаждал е албиция,
когато майсторил ми е душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
