11 sept 2018, 22:04

Под стъпките на есента

Poesía » Del paisaje

1.8K 10 25

Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.

Дърветата огъват голи клони,
неволно се люлеят в странен танц.
В сърцата им въздишка се отрони –
за лудия цъфтеж през пролетта.

Така се срещат краят и началото –
затваря се един пореден кръг.
А после пак под пелената бяла
ще бликне нова, възродена кръв.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ljubomira (Любомира)

Много хубаво!

2021-09-11T12:15:19+03:00
voda (Елица Ангелова)

Да имаш очи за хубавото и в хората, и в природата! Много се радвам на тази твоя мисъл, Иржи. Имам стихове и на тази тема – може да ги публикувам някога.
Ти винаги задълбочено вникваш в смисъла на творбата.
Благодарна съм ти!

2018-09-28T02:25:47+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Лаптопът ми е за ремонт....току ми изхвърчи недовършената фраза!Или може би аз съм за ремонт-прекалено съм припряна.Та да довърша-...но да виждаш хубавото,да не си черноглед-така и ти ще си щастлив и другите ще правиш щастливи.Прекрасен есенен пейзаж си нарисувала и надеждата в кръговрата!...

2018-09-27T14:23:10+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

И права си,Ели,за всичко трябва да имаш очи!За оценка на хората,на природата и на всичко,но да "виждаш"

2018-09-27T14:11:39+03:00
voda (Елица Ангелова)

Държа на финалите, Бени, и се радвам, че оценяваш този в случая.
Няма полза от общи приказки. Нека бъдем все така конкретни и обективни.
Нека си казваме и малките слабсти, защото винаги може да стане и по-хубаво.
Благодаря ти!

2018-09-27T01:45:54+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0