11 sept 2018, 22:04

Под стъпките на есента

1.7K 10 25

 

Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.

Дърветата  огъват голи клони,
неволно се люлеят в странен танц.
В сърцата им въздишка се отрони –
за лудия цъфтеж през пролетта.

Така се срещат краят и началото –
затваря се един пореден кръг.
А после пак под пелената бяла
ще бликне нова, възродена кръв.







 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво!
  • Да имаш очи за хубавото и в хората, и в природата! Много се радвам на тази твоя мисъл, Иржи. Имам стихове и на тази тема – може да ги публикувам някога.
    Ти винаги задълбочено вникваш в смисъла на творбата.
    Благодарна съм ти!
  • Лаптопът ми е за ремонт....току ми изхвърчи недовършената фраза!Или може би аз съм за ремонт-прекалено съм припряна.Та да довърша-...но да виждаш хубавото,да не си черноглед-така и ти ще си щастлив и другите ще правиш щастливи.Прекрасен есенен пейзаж си нарисувала и надеждата в кръговрата!...
  • И права си,Ели,за всичко трябва да имаш очи!За оценка на хората,на природата и на всичко,но да "виждаш"
  • Държа на финалите, Бени, и се радвам, че оценяваш този в случая.
    Няма полза от общи приказки. Нека бъдем все така конкретни и обективни.
    Нека си казваме и малките слабсти, защото винаги може да стане и по-хубаво.
    Благодаря ти!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...