11 sept 2018, 22:04

Под стъпките на есента

Poesía » Del paisaje

1.8K 10 25

Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.

Дърветата огъват голи клони,
неволно се люлеят в странен танц.
В сърцата им въздишка се отрони –
за лудия цъфтеж през пролетта.

Така се срещат краят и началото –
затваря се един пореден кръг.
А после пак под пелената бяла
ще бликне нова, възродена кръв.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ljubomira (Любомира)

Много хубаво!

2021-09-11T12:15:19+03:00
voda (Елица Ангелова)

Да имаш очи за хубавото и в хората, и в природата! Много се радвам на тази твоя мисъл, Иржи. Имам стихове и на тази тема – може да ги публикувам някога.
Ти винаги задълбочено вникваш в смисъла на творбата.
Благодарна съм ти!

2018-09-28T02:25:47+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Лаптопът ми е за ремонт....току ми изхвърчи недовършената фраза!Или може би аз съм за ремонт-прекалено съм припряна.Та да довърша-...но да виждаш хубавото,да не си черноглед-така и ти ще си щастлив и другите ще правиш щастливи.Прекрасен есенен пейзаж си нарисувала и надеждата в кръговрата!...

2018-09-27T14:23:10+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

И права си,Ели,за всичко трябва да имаш очи!За оценка на хората,на природата и на всичко,но да "виждаш"

2018-09-27T14:11:39+03:00
voda (Елица Ангелова)

Държа на финалите, Бени, и се радвам, че оценяваш този в случая.
Няма полза от общи приказки. Нека бъдем все така конкретни и обективни.
Нека си казваме и малките слабсти, защото винаги може да стане и по-хубаво.
Благодаря ти!

2018-09-27T01:45:54+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0