voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
Sep 11, 2018, 10:04 PM

Под стъпките на есента

1.8K 10 25

 

Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.

Дърветата  огъват голи клони,
неволно се люлеят в странен танц.
В сърцата им въздишка се отрони –
за лудия цъфтеж през пролетта.

Така се срещат краят и началото –
затваря се един пореден кръг.
А после пак под пелената бяла
ще бликне нова, възродена кръв.







 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ljubomira (Любомира)
    ljubomira (Любомира)
    Много хубаво!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Да имаш очи за хубавото и в хората, и в природата! Много се радвам на тази твоя мисъл, Иржи. Имам стихове и на тази тема – може да ги публикувам някога.
    Ти винаги задълбочено вникваш в смисъла на творбата.
    Благодарна съм ти!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Лаптопът ми е за ремонт....току ми изхвърчи недовършената фраза!Или може би аз съм за ремонт-прекалено съм припряна.Та да довърша-...но да виждаш хубавото,да не си черноглед-така и ти ще си щастлив и другите ще правиш щастливи.Прекрасен есенен пейзаж си нарисувала и надеждата в кръговрата!...
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    И права си,Ели,за всичко трябва да имаш очи!За оценка на хората,на природата и на всичко,но да "виждаш"
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Държа на финалите, Бени, и се радвам, че оценяваш този в случая.
    Няма полза от общи приказки. Нека бъдем все така конкретни и обективни.
    Нека си казваме и малките слабсти, защото винаги може да стане и по-хубаво.
    Благодаря ти!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0