Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.
Дърветата огъват голи клони,
неволно се люлеят в странен танц.
В сърцата им въздишка се отрони –
за лудия цъфтеж през пролетта.
Така се срещат краят и началото –
затваря се един пореден кръг.
А после пак под пелената бяла
ще бликне нова, възродена кръв.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
