11 сент. 2018 г., 22:04

Под стъпките на есента

Поэзия » Пейзажная

1.7K 10 25

Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.

Дърветата огъват голи клони,
неволно се люлеят в странен танц.
В сърцата им въздишка се отрони –
за лудия цъфтеж през пролетта.

Така се срещат краят и началото –
затваря се един пореден кръг.
А после пак под пелената бяла
ще бликне нова, възродена кръв.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ljubomira (Любомира)

Много хубаво!

2021-09-11T12:15:19+03:00
voda (Елица Ангелова)

Да имаш очи за хубавото и в хората, и в природата! Много се радвам на тази твоя мисъл, Иржи. Имам стихове и на тази тема – може да ги публикувам някога.
Ти винаги задълбочено вникваш в смисъла на творбата.
Благодарна съм ти!

2018-09-28T02:25:47+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Лаптопът ми е за ремонт....току ми изхвърчи недовършената фраза!Или може би аз съм за ремонт-прекалено съм припряна.Та да довърша-...но да виждаш хубавото,да не си черноглед-така и ти ще си щастлив и другите ще правиш щастливи.Прекрасен есенен пейзаж си нарисувала и надеждата в кръговрата!...

2018-09-27T14:23:10+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

И права си,Ели,за всичко трябва да имаш очи!За оценка на хората,на природата и на всичко,но да "виждаш"

2018-09-27T14:11:39+03:00
voda (Елица Ангелова)

Държа на финалите, Бени, и се радвам, че оценяваш този в случая.
Няма полза от общи приказки. Нека бъдем все така конкретни и обективни.
Нека си казваме и малките слабсти, защото винаги може да стане и по-хубаво.
Благодаря ти!

2018-09-27T01:45:54+03:00