hristam (Христина Мачикян)
531 928
7 jul 2018, 17:56

Под сянката на някоя калина 

  Poesía
603 3 10

Дими земята. Жива и уханна.
Протяга устни право към небето,
и мокрите й стръкове го канят
да посади два облака в полето.
Да гребне от зеленото нагоре
и маковете да подпали с длани,
та вятърът, докато им говори,
да чуе чернозема как се моли,
как тупкат по гръдта му капки време
и се разтварят в жаждата му синя.
И да поникне чудо, най-обикновено,
под сянката на някоя калина.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??