Под сянката на някоя калина
Дими земята. Жива и уханна.
Протяга устни право към небето,
и мокрите й стръкове го канят
да посади два облака в полето.
Да гребне от зеленото нагоре
и маковете да подпали с длани,
та вятърът, докато им говори,
да чуе чернозема как се моли,
как тупкат по гръдта му капки време
и се разтварят в жаждата му синя.
И да поникне чудо, най-обикновено,
под сянката на някоя калина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
