19 feb 2014, 12:05

Под сянката ня твойта власт 

  Poesía » De amor
463 0 6

От сто години аз те помня

и все такава си билà.

Такава аз ще те запомня:

летяща с женствени крила.

С лице - божествена икона,

с ръце - треперещи от страст.

С душа - във най-широка зона.

С осанката на женска власт.

С пронизващи стрели в очите.

Сърце - препълнено с любов.

На кръст пречупваща лъчите,

в сърцето ми дълбаеш ров.

Над този ров прехвърляш чувства -

по тях минаваш ти със крак

и със любовните изкуства

душата ми достигаш чак.

 

И като свещ се аз разтапям

от лавата на твойта страст.

Във сладък унес се потапям

под сянката на твойта власт.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??