Под сянката ня твойта власт
От сто години аз те помня
и все такава си билà.
Такава аз ще те запомня:
летяща с женствени крила.
С лице - божествена икона,
с ръце - треперещи от страст.
С душа - във най-широка зона.
С осанката на женска власт.
С пронизващи стрели в очите.
Сърце - препълнено с любов.
На кръст пречупваща лъчите,
в сърцето ми дълбаеш ров.
Над този ров прехвърляш чувства -
по тях минаваш ти със крак
и със любовните изкуства
душата ми достигаш чак.
И като свещ се аз разтапям
от лавата на твойта страст.
Във сладък унес се потапям
под сянката на твойта власт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
