Под сянката ня твойта власт
От сто години аз те помня
и все такава си билà.
Такава аз ще те запомня:
летяща с женствени крила.
С лице - божествена икона,
с ръце - треперещи от страст.
С душа - във най-широка зона.
С осанката на женска власт.
С пронизващи стрели в очите.
Сърце - препълнено с любов.
На кръст пречупваща лъчите,
в сърцето ми дълбаеш ров.
Над този ров прехвърляш чувства -
по тях минаваш ти със крак
и със любовните изкуства
душата ми достигаш чак.
И като свещ се аз разтапям
от лавата на твойта страст.
Във сладък унес се потапям
под сянката на твойта власт.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
