29 sept 2016, 13:31

Под твоето одеало

  Poesía
1.7K 4 6

Под твоето одеало

 

Стая. Полумрак. И самота.

Дрехите нахвърляни по пода.

Спомен гнил. Ръждясали сърца.

Натъпкани в бутилките във хола.

 

Монитор стар. И говор гъгнещ.

Метачки - циганки, крещят отвън.

В мозъка - пирон. Ръждив и стържещ.

Забити във очите трън до трън.

 

Тефтер. Молив. И незавършен стих.

Малко думи, подредени в рими.

Замисъл дълбок, останал скрит,

зад алкохола и завеси димни.

 

Слънчев лъч, като стрела.

Болезнено в очите се забива.

Кафето влиза. С него тя.

С усмивка плаха и свенлива.

 

Ръката си повдигнах с труд.

Посочих ù вратата вяло.

Господи! Нима съм луд?

Щом друга спа под твойто одеало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....