Под твоето одеало
Под твоето одеало
Стая. Полумрак. И самота.
Дрехите нахвърляни по пода.
Спомен гнил. Ръждясали сърца.
Натъпкани в бутилките във хола.
Монитор стар. И говор гъгнещ.
Метачки - циганки, крещят отвън.
В мозъка - пирон. Ръждив и стържещ.
Забити във очите трън до трън.
Тефтер. Молив. И незавършен стих.
Малко думи, подредени в рими.
Замисъл дълбок, останал скрит,
зад алкохола и завеси димни.
Слънчев лъч, като стрела.
Болезнено в очите се забива.
Кафето влиза. С него тя.
С усмивка плаха и свенлива.
Ръката си повдигнах с труд.
Посочих ù вратата вяло.
Господи! Нима съм луд?
Щом друга спа под твойто одеало.
© Ник Желев All rights reserved.
.
