5 jul 2024, 18:36

Под звездния покров

511 0 0

 

Да галя косите ти, устни от коприна,

жаден поглед ме изпива, топлина любима.

Ти си с най-ярката звезда в небето,

никога да спря, вечно в сърцето.

 

Звезда си ти сега и озаряваш пътя ми самотен,

в тъмнината ти си светлина, безкрайна и безбрежна.

Истинска любов, прекрасен спомен в душата,

един ден отново пак ще се разходим, двама в свободата.

 

Под небесния покров ще се срещнем пак,

две сърца, вечно свързани в ритъма на нощта.

Ще обгърнем с нежност, с мекота безкрайна,

в този миг безкраен, всичко е любов и светлина.

 

Вечността е наша, под звездния балдахин,

мечти и обещания, в звезден вятър тих.

Ще се разходим пак, ръка за ръка,

под звездите, влюбени и вечно свързани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Benifios Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...