5 jul 2024, 18:36

Под звездния покров

522 0 0

 

Да галя косите ти, устни от коприна,

жаден поглед ме изпива, топлина любима.

Ти си с най-ярката звезда в небето,

никога да спря, вечно в сърцето.

 

Звезда си ти сега и озаряваш пътя ми самотен,

в тъмнината ти си светлина, безкрайна и безбрежна.

Истинска любов, прекрасен спомен в душата,

един ден отново пак ще се разходим, двама в свободата.

 

Под небесния покров ще се срещнем пак,

две сърца, вечно свързани в ритъма на нощта.

Ще обгърнем с нежност, с мекота безкрайна,

в този миг безкраен, всичко е любов и светлина.

 

Вечността е наша, под звездния балдахин,

мечти и обещания, в звезден вятър тих.

Ще се разходим пак, ръка за ръка,

под звездите, влюбени и вечно свързани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Benifios Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....