Да галя косите ти, устни от коприна,
жаден поглед ме изпива, топлина любима.
Ти си с най-ярката звезда в небето,
никога да спря, вечно в сърцето.
Звезда си ти сега и озаряваш пътя ми самотен,
в тъмнината ти си светлина, безкрайна и безбрежна.
Истинска любов, прекрасен спомен в душата,
един ден отново пак ще се разходим, двама в свободата.
Под небесния покров ще се срещнем пак,
две сърца, вечно свързани в ритъма на нощта.
Ще обгърнем с нежност, с мекота безкрайна,
в този миг безкраен, всичко е любов и светлина.
Вечността е наша, под звездния балдахин,
мечти и обещания, в звезден вятър тих.
Ще се разходим пак, ръка за ръка,
под звездите, влюбени и вечно свързани.
© Benifios Всички права запазени