Под звездния покров

Да галя косите ти, устни от коприна,

жаден поглед ме изпива, топлина любима.

Ти си с най-ярката звезда в небето,

никога да спря, вечно в сърцето.

Звезда си ти сега и озаряваш пътя ми самотен,

в тъмнината ти си светлина, безкрайна и безбрежна.

Истинска любов, прекрасен спомен в душата,

един ден отново пак ще се разходим, двама в свободата.

Под небесния покров ще се срещнем пак,

две сърца, вечно свързани в ритъма на нощта.

Ще обгърнем с нежност, с мекота безкрайна,

в този миг безкраен, всичко е любов и светлина.

Вечността е наша, под звездния балдахин,

мечти и обещания, в звезден вятър тих.

Ще се разходим пак, ръка за ръка,

под звездите, влюбени и вечно свързани.