13 ago 2008, 16:13

Подарък

  Poesía » Otra
975 0 9
 

 

Подарък ли е

          самотата?

                  Желана или не,

                        застава тихо до вратата

                                   и вглежда се във мен...

 

Не ме е страх от нея,

          даже -

                  приятелка ми е добра...

                       и мога всичко да й кажа

                                 без страх от „думи зад гърба".

 

Не чака мили обещания

      или преструвки

             „за пред хората",

                       и в честното й огледало

                                 изчезва всякаква умора...

 

Не иска нищо...

      Най-безкористно

            дарява мигове спокойни

                     на изтерзаните души,

                                  които за нея са достойни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...