Aug 13, 2008, 4:13 PM

Подарък

  Poetry » Other
971 0 9
 

 

Подарък ли е

          самотата?

                  Желана или не,

                        застава тихо до вратата

                                   и вглежда се във мен...

 

Не ме е страх от нея,

          даже -

                  приятелка ми е добра...

                       и мога всичко да й кажа

                                 без страх от „думи зад гърба".

 

Не чака мили обещания

      или преструвки

             „за пред хората",

                       и в честното й огледало

                                 изчезва всякаква умора...

 

Не иска нищо...

      Най-безкористно

            дарява мигове спокойни

                     на изтерзаните души,

                                  които за нея са достойни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...