13 авг. 2008 г., 16:13

Подарък

978 0 9
 

 

Подарък ли е

          самотата?

                  Желана или не,

                        застава тихо до вратата

                                   и вглежда се във мен...

 

Не ме е страх от нея,

          даже -

                  приятелка ми е добра...

                       и мога всичко да й кажа

                                 без страх от „думи зад гърба".

 

Не чака мили обещания

      или преструвки

             „за пред хората",

                       и в честното й огледало

                                 изчезва всякаква умора...

 

Не иска нищо...

      Най-безкористно

            дарява мигове спокойни

                     на изтерзаните души,

                                  които за нея са достойни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...