21 jul 2006, 10:46

Подарък

  Poesía
991 0 17
Виж! В ръката ми се приюти
една светулка. В нейната душа
тревожно мисълта трепти,
че не е нужна никому сега.
Донесох я понеже зная -
от подредените ти скъпи вещи
пада сянка в твойта стая.
И затова ти подарявам нещо,
което да ти носи светлина...
От сянката на вещите ненужни
единствената полза е това -
светулката и аз да сме ти нужни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "От сянката на вещите ненужни
    единствената полза е това -
    светулката и аз да сме ти нужни!"
  • Благодаря ти, Мая!
    Много закъснях с благодарностите, но наистина ме трогна! Това е най- съкровения ми стих!
    Благодаря ти от сърце!
    Прегръщам те!
  • аз си избрах този стих, Бистра, с който да те поздравя за Рождения ти ден и да ти пожелая да блестиш със собствена, неотразена светлина! Бъди честита!!!
  • Благодаря ви!
  • ЕХАААААААААААА,Бисе,това е красота!!!
    Поздравявам те,мила!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...