21 jul 2006, 10:46

Подарък

  Poesía
993 0 17
Виж! В ръката ми се приюти
една светулка. В нейната душа
тревожно мисълта трепти,
че не е нужна никому сега.
Донесох я понеже зная -
от подредените ти скъпи вещи
пада сянка в твойта стая.
И затова ти подарявам нещо,
което да ти носи светлина...
От сянката на вещите ненужни
единствената полза е това -
светулката и аз да сме ти нужни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "От сянката на вещите ненужни
    единствената полза е това -
    светулката и аз да сме ти нужни!"
  • Благодаря ти, Мая!
    Много закъснях с благодарностите, но наистина ме трогна! Това е най- съкровения ми стих!
    Благодаря ти от сърце!
    Прегръщам те!
  • аз си избрах този стих, Бистра, с който да те поздравя за Рождения ти ден и да ти пожелая да блестиш със собствена, неотразена светлина! Бъди честита!!!
  • Благодаря ви!
  • ЕХАААААААААААА,Бисе,това е красота!!!
    Поздравявам те,мила!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...