21.07.2006 г., 10:46

Подарък

990 0 17
Виж! В ръката ми се приюти
една светулка. В нейната душа
тревожно мисълта трепти,
че не е нужна никому сега.
Донесох я понеже зная -
от подредените ти скъпи вещи
пада сянка в твойта стая.
И затова ти подарявам нещо,
което да ти носи светлина...
От сянката на вещите ненужни
единствената полза е това -
светулката и аз да сме ти нужни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "От сянката на вещите ненужни
    единствената полза е това -
    светулката и аз да сме ти нужни!"
  • Благодаря ти, Мая!
    Много закъснях с благодарностите, но наистина ме трогна! Това е най- съкровения ми стих!
    Благодаря ти от сърце!
    Прегръщам те!
  • аз си избрах този стих, Бистра, с който да те поздравя за Рождения ти ден и да ти пожелая да блестиш със собствена, неотразена светлина! Бъди честита!!!
  • Благодаря ви!
  • ЕХАААААААААААА,Бисе,това е красота!!!
    Поздравявам те,мила!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...