Jul 21, 2006, 10:46 AM

Подарък

  Poetry
988 0 17
Виж! В ръката ми се приюти
една светулка. В нейната душа
тревожно мисълта трепти,
че не е нужна никому сега.
Донесох я понеже зная -
от подредените ти скъпи вещи
пада сянка в твойта стая.
И затова ти подарявам нещо,
което да ти носи светлина...
От сянката на вещите ненужни
единствената полза е това -
светулката и аз да сме ти нужни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "От сянката на вещите ненужни
    единствената полза е това -
    светулката и аз да сме ти нужни!"
  • Благодаря ти, Мая!
    Много закъснях с благодарностите, но наистина ме трогна! Това е най- съкровения ми стих!
    Благодаря ти от сърце!
    Прегръщам те!
  • аз си избрах този стих, Бистра, с който да те поздравя за Рождения ти ден и да ти пожелая да блестиш със собствена, неотразена светлина! Бъди честита!!!
  • Благодаря ви!
  • ЕХАААААААААААА,Бисе,това е красота!!!
    Поздравявам те,мила!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...