20 abr 2011, 23:01

Подарък от съдбата

2.6K 0 18

От съдбата подарък получих,
ненадейно до тебе ме спря,
ей така, без да искам, се случи -                  
върху мен връхлетя любовта.                  
 
Имах своето ново начало
и вселена с красиви мечти,
всичко стана ми толкова бяло
и за втори път се родих.

 

Бях попаднала в твоето царство,          
бях принцеса, а принц беше ти,                  
чувство истинско, ново, прекрасно
във сърцето гнездо мило сви.

 

И до днес все така те обичам,
всеки спомен е мой най-любим,
всеки мъничък миг на тебе обричам
в този свят за нас неделим.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет Жанет, не се кахъри, съвършенството е привилегия на Боговете, ние просто се катерим към Олимп, някои пристъпват едва-едва, други се казват по-успешно, но все едно никой не го прави безгрешно, така че пиши, катери и не гледай надолу, от това само ти се завива свят, но той е друг, не е като любовния. Поздрав
  • САМО ЧУВСТВИТЕЛЕН ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОЦЕНИ ТОЗИ БЕЗЦЕНЕН ДАР - ЛЮБОВТА И ДА Я ВЪЗПЕЕ ТАКА ВЪЗТОРЖЕНО. ПОЗДРАВ ЖАНЕТ!
  • Илко,Миленка благодаря ви че ми погостувахте!
    Феичке,то лирическата ми и аз май сме едно,благодаря ти!
    Пенко,добре дошъл при мен.Да,понякога найстина има нужда от малко повече шлифоване,но всяко стихче което пусна съм го написала точно преди десет минути и така съм го почувствала,а и все още правя своите първи крачки.Надявам се с времето да задобрея.Поздравче!
  • Извън поздравленията... Като стих има нужда от още малко шлайфане. Има места, където звучи ръбато. Клишета...
  • Радвам се за лирическата ти, Жанет!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...