Apr 20, 2011, 11:01 PM

Подарък от съдбата

  Poetry » Love
2.6K 0 18

От съдбата подарък получих,
ненадейно до тебе ме спря,
ей така, без да искам, се случи -                  
върху мен връхлетя любовта.                  
 
Имах своето ново начало
и вселена с красиви мечти,
всичко стана ми толкова бяло
и за втори път се родих.

 

Бях попаднала в твоето царство,          
бях принцеса, а принц беше ти,                  
чувство истинско, ново, прекрасно
във сърцето гнездо мило сви.

 

И до днес все така те обичам,
всеки спомен е мой най-любим,
всеки мъничък миг на тебе обричам
в този свят за нас неделим.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет Жанет, не се кахъри, съвършенството е привилегия на Боговете, ние просто се катерим към Олимп, някои пристъпват едва-едва, други се казват по-успешно, но все едно никой не го прави безгрешно, така че пиши, катери и не гледай надолу, от това само ти се завива свят, но той е друг, не е като любовния. Поздрав
  • САМО ЧУВСТВИТЕЛЕН ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОЦЕНИ ТОЗИ БЕЗЦЕНЕН ДАР - ЛЮБОВТА И ДА Я ВЪЗПЕЕ ТАКА ВЪЗТОРЖЕНО. ПОЗДРАВ ЖАНЕТ!
  • Илко,Миленка благодаря ви че ми погостувахте!
    Феичке,то лирическата ми и аз май сме едно,благодаря ти!
    Пенко,добре дошъл при мен.Да,понякога найстина има нужда от малко повече шлифоване,но всяко стихче което пусна съм го написала точно преди десет минути и така съм го почувствала,а и все още правя своите първи крачки.Надявам се с времето да задобрея.Поздравче!
  • Извън поздравленията... Като стих има нужда от още малко шлайфане. Има места, където звучи ръбато. Клишета...
  • Радвам се за лирическата ти, Жанет!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...