Подарък от съдбата
От съдбата подарък получих,
ненадейно до тебе ме спря,
ей така, без да искам, се случи -
върху мен връхлетя любовта.
Имах своето ново начало
и вселена с красиви мечти,
всичко стана ми толкова бяло
и за втори път се родих.
Бях попаднала в твоето царство,
бях принцеса, а принц беше ти,
чувство истинско, ново, прекрасно
във сърцето гнездо мило сви.
И до днес все така те обичам,
всеки спомен е мой най-любим,
всеки мъничък миг на тебе обричам
в този свят за нас неделим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
