20 апр. 2011 г., 23:01

Подарък от съдбата

2.6K 0 18

От съдбата подарък получих,
ненадейно до тебе ме спря,
ей така, без да искам, се случи -                  
върху мен връхлетя любовта.                  
 
Имах своето ново начало
и вселена с красиви мечти,
всичко стана ми толкова бяло
и за втори път се родих.

 

Бях попаднала в твоето царство,          
бях принцеса, а принц беше ти,                  
чувство истинско, ново, прекрасно
във сърцето гнездо мило сви.

 

И до днес все така те обичам,
всеки спомен е мой най-любим,
всеки мъничък миг на тебе обричам
в този свят за нас неделим.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет Жанет, не се кахъри, съвършенството е привилегия на Боговете, ние просто се катерим към Олимп, някои пристъпват едва-едва, други се казват по-успешно, но все едно никой не го прави безгрешно, така че пиши, катери и не гледай надолу, от това само ти се завива свят, но той е друг, не е като любовния. Поздрав
  • САМО ЧУВСТВИТЕЛЕН ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОЦЕНИ ТОЗИ БЕЗЦЕНЕН ДАР - ЛЮБОВТА И ДА Я ВЪЗПЕЕ ТАКА ВЪЗТОРЖЕНО. ПОЗДРАВ ЖАНЕТ!
  • Илко,Миленка благодаря ви че ми погостувахте!
    Феичке,то лирическата ми и аз май сме едно,благодаря ти!
    Пенко,добре дошъл при мен.Да,понякога найстина има нужда от малко повече шлифоване,но всяко стихче което пусна съм го написала точно преди десет минути и така съм го почувствала,а и все още правя своите първи крачки.Надявам се с времето да задобрея.Поздравче!
  • Извън поздравленията... Като стих има нужда от още малко шлайфане. Има места, където звучи ръбато. Клишета...
  • Радвам се за лирическата ти, Жанет!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...